Комитетът за култура изразява най-сърдечни поздравления за успешното участие на Представителният студентски камерен хор при Висшия музикално - педагогически институт - гр, Пловдив с диригент КРИКОР ЧЕТИНЯН, в XXII международен конкурс в град Гориция - Италия.
Високите награди спечелени на конкурса и възторжените отзиви от такива изтъкнати специалисти, като Фоско Корти - диригент, професор във Флорентинската консерватория, координатор на XIV европейски конвент на хоровите фестивали, Итало Монтильо - артистичен директор на конкурса "Цезаре Сегици", Борис Тевлин, професор в Московската консерватория, председател на журито, д-р Жилбер Мартенс - президент на фламандската федерация на хоровете, са убедително доказателство за професионалното израстване и художествено майсторство на този млад състав и неговия ръководител, Те са блестящо признание за постиженията на българската хорова школа и развитието на нашето изпълнителско изкуство.
Иван Спасов — През последните години хорово-изпълнителското изкуство на България достигна невиждани висоти. Няма международен конкурс, фестивал и пр.,
където най-високите награди да не бъдат завоювани от българите. Но не това е най-важното. Много по-важни, според мен са други три неща: масовостта на хоровата самодейност, големия брой хорови колективи на изключителна висота и особено любовта и на диригентите, и на хористи към българската песен. Именно многобройните качествени хорове станаха причина през последните години да се на— пишат толкова много високохудожествени песни. Аз бих искал да спра вашето внимание само на един от тях, колектив, чието бурно развитие съм имал възможност непосредствено да следя. Става дума за камерния хор при ВМПИ - Пловдив. Историята на хора, неговите постижения са свързани неразривно с името на неговия основател и ръководител - диригента Крикор Четинян. За това, преди да споделя мисли за хора, бих искал да представя първо него. Думата "представя" в случая използвам условно. Името на Четинян, неговото изрядно диригентско изкуство, блестящия му организационен талант, педагогическите му умения са известни на всички обичащи хоровото изкуство у нас.
И в се пак!
Има творци, чийто талант узрява постепенно с годините, обогатява се и се развива благодарение на натрупания опит. Дарованието на Крикор Четинян блесна като, че ли изведнъж, заедно с идването или по-скоро завръщането му в Пловдив. Пловдивското певческо дружество беше апаратът, творческата лаборатория, в която Четинян разгърна своя талант, своят артистизъм, концепцията си за хорово-изпълнителско изкуство. Търсещият му дух скоро го насочи към един експеримент, който в кратко време се оказа така плодотворен - създаване на женски, камерен хор към ВМПИ-Пловдив. 3ащо експеримент? 3ащото хористките се сменят всеки три-четири години. Току-що навлезли в тънкостите на изпълнителското изкуство и... вече трябва да отидат и поемат трудния път на учители по музика. Изисква се огромна воля, вяра в делото и преданост към изкуството, за да намериш морални сили в себе си и всеки три-четири години да започваш отново. Четинян доказа, че има такива сили.
В случая моята цел е да разкажа по-подробно не толкова за диригента, колкото за самия хор, за хористките. Постъпването в хора е въпрос на чест. Участниците в него не са студентки по пеене, а пианистки, цигуларки, обоистки. Изглежда Четинян въвежда и допълнителни критерии при приема: интелигентност, възпитание, себеотрицание. И действително - изисква се голямо себеотрицание, голяма преданост към изкуството за да отделиш ежеседмично /при тази натовареност на учебната програма/ време за три-четири интензивни репетиции. Никакви материални облаги, никакви "учебни" облекчения.
Като преподавател в Института, а много повече като композитор, чиито песни хорът охотно изпълнява, също така и като диригент съм имал възможност вече повече от десет години да наблюдавам работата на хора, да следя неговия възходящ, път на развитие. Какво лично на мен прави най-силно впечатление, слушайки този хор? Няколко неща: на първо място - естествения, емоционално оцветен вокал, непринудеността и удоволствието, с което се музицира; на второ - техническа изрядност, лекота и при най-трудните песни слушателят не може да долови и сянка от напрежение; трето - главна характерна черта - стилова изисканост, стигаща при някои автори до перфекция.
Очевидно, това са качества, които се възпитават у хористките от първия репетиционен ден . Съзнателно отбелязвам накрая един факт, който като
български композитор не може да не ме изпълва с гордост - любовта към българската хорова песен! Нещо повече, съставът се създаде, беше закърмен с българска музика и един от най-добрите му постижения ще търсим именно там: Не мога да скрия, че хорът има специално отношение към моите песни, които заемат важно място в репертоара му. Той осъществи премиерата на "Мехметьо, севда голема", "Два тъпана бият" и много други. Най-много ме е вълнувало изпълнението на песента ми "Жена разделница" - това е едно безупречно във всяко отношение изпълнение - всички технически проблеми са оставени настрана - те са преодолени още в началото. На сцената хорът живее с великолепния народен текст и с музиката.
На големия международен фестивал за съвременна музика "Варшавска есен", в който хорът участва през изминалата година, младите изпълнителки и техния диригент направиха фурор. Достатъчно е да отбележа, че големия композитор Пендерецки дойде развълнуван в гримьорните с молба, хорът да приеме за изпълнение негови песни, които той ще напише специално за състава.
А участието му дните в дните на българската музика в Гданск през ноември 1981 г. прегледите на "Нова българска музика", на фестивалите в Толбухин, Пазарджик, Ямбол, София!
През 1976 г. Студентския камерен хор при ВМПИ - Пловдив печели първа награда в категория "Съвременна музика" на конкурса "Нека пеят народите", организиран от радио Би Би Си. Следват първи награди на конкурсите в гр. Целе - Югославия, Дебрецен-Унгария.
Хорът е пял в Байройт и Будапеща, Лондон и Варшава, Кишинев и Кьолн, записвал е българска музика в най-големите европейски радиостанции .
Освен над четиридесет песни от български композитори в репертоара му влизат произведения от почти всички стилове и епохи: от Букстехуде, Михаел Хайдн, Моцарт, Шуберт, Брамс, Шуман, Форе, Менделсон за да стигнем до Бела Барток.
Специален дял от дейността на ансамбъла заема изпълнението на кантатно-ораториални творби. Хорът е пялл със Софийската филхармония, Оркестъра на Българското Радио, Пловдивската филхармония, Симфоничен оркестър - Пазарджик и др.
За момичетата от Камерния хор Венелин Кръстев пише:
„Безупречен във всяко отношение беше Студентският камерен хор при ВМПИ – Пловдив, ръководен от Крикор Четинян – един от най-талантливите и взискателни наши хорови майстори.“
Друг цитат от „Зекцише тойесте нахрихтен“:
„Под превъзходното ръководство на своя диригент Студентския хор пя с едно съвършенство и вдъхновено музициране, което позволи да се направят заключения за високото ниво на художественото възпитание в неговата родина . Втора отличителна черта - всички изнесени творби произлизаха от перото на съвременни български композитори и бяха в най-добрия смисъл на думата модерна музика".
А ето и мнението на "Музикални хоризонти":
"3а Студентскин камерен хор и неговия диригент е писано много, но всяка информация остарява заедно с появяването си".
Развълнуван от изпълнението на неговите "Гласове на равнината" композиторът Константин Илиев пише до хора и диригента:
"На Камерния хор при ВМПИ - c благодарност и възхищение. Вашето изкуство е гордост за музикалната ни култура.“
И накрая искам да използвам възможността, която ми предоставя Радио София и да изкажа най-сърдечната си лична благодарност на хора и диригента Четинян, да им благодаря за вдъхновението, за дълбокото разбиране, което проявяват при интерпретацията на моите песни.
В живота на човек има и знаменателни събития, които променят живота му малко или повече. За мен тази промяна стана след прослушването и приемането ми в Дамския камерен хор към Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив под диригентството на Крикор Четинян. В този период се засили моя интерес към дирижирането, макар че продължих и като студентка в специалност пиано. Започнах да уча дирижиране. Имахме възможност като хористи да изучаваме произведения от българската музикална съкровищница, да пътуваме на турнета по целия свят, така стигнах и в Америка. Това беше невероятна школа. От диригента Четинян научих, колко е важно човек да бъде посветен на
изкуството, да се отнася с уважение към партитурата и към работата на композитора, към културното наследство на страната си – музиката, която е създадена в нея. И още – човек да има високи стандарти, да държи на своята репутация, на своето развитие, да има отношение към хората, с които работи, още какво означава работата в екип, да се научи как да промотира и как да изисква от този екип, да се извисява, колкото и да звучи като клише, във всеки момент. Но тогава бяха малко по-други времена…
„Той бе един от най-значимите музиканти на България, отдал целия си съзнателен живот на хоровото изкуство, знакова фигура в съвременната музика на Европа и света“.
Проф. Стефан Драгостинов
В подобни скръбни случаи човек, струва ми се, трябва да сподели нещо дълбоко лично. Това и ще сторя. Бяхме приятели и съмишленици дълги години. Запознахме се през пролетта на 1970-а в шах-клуба на консерваторията. Пет-шест години по-късно, след един концерт в зала "България", на който певиците от ансамбъл "Филип Кутев" представиха моя песен, Крикор дойде да ме поздрави: "Напиши нещо специално за нас, за моите момичета." Вече бе основал знаменития си женски хор при Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив. През есента на 1976-а неговите момичета изнесоха в зала "България" незабравим концерт, представяйки пред столичния музикален елит премиерни хорови творби от т.нар. "Пловдивска школа" начело със Старейшината им, ректора на ВМПИ проф. Асен Диамандиев. Залата бе фрашкана с публика; из кулоарите вече се беше разчуло, че ще се случи нещо "по-така", екстраординерно! На финала на концерта, с две песни от Иван Спасов - "Мехметьо" и "Два тъпана бият", маестро Четинян и неговите гласовити момичета взривиха залата.
Всъщност кое бе онова по-необикновено нещо, което се случи в тази паметна вечер на 19 ноември 1976-а, освен феноменалното изпълнение на Четиняновия хор? За първи път български хор дръзваше да покаже съвременна българска хорова музика извън стереотипа на т.нар. "соцреализъм" и открито да демонстрира привързаност към "формалистични" течения от популярната в цял свят съвременна Полска школа. Но най-симпатично шокиращото бе, че нашумялата тогава "формалистична" Полска "алеаторика" чудесно си "пасваше" с родната българска фолклорна песенна традиция, а основните "подкокоросници" Иван Спасов и Крикор Четинян убедително "на дело" доказаха това. Няма как да забравя онова, което се случи в оная паметна вечер в зала "България". Бях на първи балкон. От дясната страна, в "ръкава" и ложите седяха поне половин дузина мастити хорови диригенти и много внимателно слушаха. И когато маестро Крикор Четинян – образно казано – от "тишината" изтегли алеаторната нишка на "Мехметьо" и наченаха да се преливат "едно в друго" блокове от багри и полутонове в нечувана дотогава, шеметна звукова картина, диригентите, до един, станаха от столчетата си и се облакътиха на парапета, протегнали глави взорно напред да видят как, аджеба, се прави това чудо. От този звезден миг нататък хорът на Крикор Четинян оглавява авангарда в българското хорово изкуство. Последват какви ли не шеметни творчески полети – безапелационно първо място на международния хоров конкурс "Нека народите пеят", организиран от БиБиСи в Лондон, поредица от "златоносни" участия на фестивали и конкурси като "Варшавска есен", "Охридско лято", Пролетния музикален фестивал в Будапеща, "Гласовете на Европа" – Италия, Хоров симпозиум, Ванкувър – Канада, Новогодишен музикален фестивал, София... В това звездно пътуване Маестрото неколкократно се обръща към мен: "Моля те, Стефко, напиши нещо за нас!"
През есента на 1978 г. спечелих международния конкурс по композиция в Холандия "Гаудеамус" с кантатата "Панаирът", известна още като "Политемпи 1". Пиесата бе за 3 хорови групи, пеещи едновременно в различни темпа, дирижирани от трима диригенти, темпово "координирани" посредством току-що създадената от младия композитор Илия Кожухаров апаратура "фотополиметроном", апропо, също представител на Пловдивската школа. В онуй старо време, освен нас двамата с Илко Кожухаров, по "контролираната политемпия" за кратко залитна и Божо Спасов. Кико Четинян видя партитурата на "Панаирът" и отсече: "Напиши ми, моля те, точно такава пиеса - ефектна, бравурна, с българско звучене, но... за двама диригенти." Така "навръх" Новата 1980 г. се пръкна идеята за кантатата "Политемпи 3". Имах и поставен изричен срок, впрочем, твърде кратък. През юли същата година Крикор Четинян предвиждаше да участва със своите "златни" момичета на авторитетния международен хоров конкурс в Дебрецен и "Политемпи 3" следваше да бъде основна конкурсна пиеса, както се казва - "биячът". На 9 юли в Дебрецен се състоя Световната премиера на "Политемпи 3". Първа награда за дамския камерен хор при ВМПИ - Пловдив, с диригент Крикор Четинян. Част от членовете на журито са смутени от това нечувано и невиждано дотогава политемпично надпяване на различни хорови групи, случващо се за първи път в историята на световното хорово изкуство. Един от тях дори възкликва в пресата: "Дяволска музика!" Какъв по-достоен комплимент! Три години по-сетне знаменитите пловдивски момичета под ръководството на Маестрото, с асистентството на Сашка Тороманова и Дияна Райчинова, изпяват и кантата "Панаирът - Политемпи 1".
През всичкото това време те шестват из целия свят. С турнета, звукозаписи. Паметен ще остане "Варшавският триумф" на българската хорова музика през септември 1985 г., на международния фестивал за съвременна музика "Варшавска есен". След концерта корифеят Кшищоф Пендерецки, обръщайки се към маестро Крикор Четинян и присъстващите гост-композитори от България, произнася знаменателните думи: "Щастлив съм да бъда сред българските си колеги и да ги поздравя за успеха на талантливите им творби. Възхищавам се на невероятния български женски камерен хор. И искрено ви завиждам, че съвременна България има толкова богата ортодоксална и фолклорна традиция."
Спомням си един интересен детайл: в по-късните години, някъде "в движение", на Крикор Четинян много му допадна популярната песничка "Баба лук посела", която бях написал специално за моите "Драгостинки". "Даваш ли ми я, Стефко?" "Давам ти я, Кико." И само след седмица Четиняновите "какички" пожънаха луд триумф с моята сееща "бабичка". Именно тогава "Четинянките" ги кръстих изрично "пеещ отряд за бързо реагиране".
"Четинянките" пеят поне на дузина езици: от български и руски до английски и френски, от старо- и новогръцки до латински и иврит. През годините са изпълнени стотици произведения - от Барока до музиката на ХХ век; "поменикът" с български автори е внушителен - дано не пропусна някого: песни от Александър Текелиев, Асен Диамандиев, Георги Костов, Димитър Петков, Здравко Манолов, Иван Димов, Иван Спасов, Красимир Кюркчийски, Любомир Пипков, Милко Коларов, Николай Кауфман, Стефан Драгостинов, Стефан Мутафчиев, Филип Кутев... Много от творбите са създадени специално за знаменития женски камерен хор, като песните на Иван Спасов. Други пък са "знакови произведения" - като "Гласовете на равнината" от Константин Илиев. Нагоре. И все по-нагоре! Това е стремителният творчески път на Маестрото и неговите момичета. Това е Крикор Четинян! И неговата знаменита хорова школа!
За сетен път се видяхме преди месец, на 31 декември, в навечерието на Новата година. Навестих го в слънчевия му дом, превърнат в Academiae Musicam. Побъбрихме. Размечтано ми сподели плановете си за 2018-а. Подари ми последния "троен" компактдиск, посветен на 40-годишнината от създаването на знаменития му женски камерен хор. "Тука, в диска, има и две твои неща: кантатата "Политемпи 3" и "Протекла е вода", рече Кико и не пропусна да се поинтересува: "Ти какво правиш, Стефко?" Споделих, че отново съм поканен с "Драгостин фолк национал" на Московския пасхален фестивал през май. "Ей, страхотни са твоите "Драгостинки"!" и със светнали очи добави: "Да можех да скокна и да литна... Да знаеш: със сърце и с душа ще бъда с вас в Москва!" Носех му мили подаръци: селски Батулски мед, върла Батулска ракийка - "двоен препек", и четири "Верски песни" от бъдещия ми Московски проект, написани за моите "Драгостинки", още съвсем топли-топли, но току-що "ашладисани" за смесен хор, специално за маестро Крикор Четинян. Особено му допаднаха две от тях: "Вероника" и "Свети Петър". "Ей тая, за Свети Петър, е направо шемет! Да знаеш, един ден ще я дирижирам, там горе!" ...Предчувстваше ли го?... Ангелският Божи хор, ей там - горе, се сдоби с великия диригент Крикор Четинян! Непреходно и свято е Делото ти, незабравими Приятелю! Ще го тачим. И ще го продължим!
Съвсем скоро заедно със свои колеги от АМТИИ поставихте паметна плоча пред дома на учителя си – световноизвестният диригент Крикор Четинян. Това означава, че Ви е дал много. Кои са основните принципи в хоровото изкуство, които Ви предаде той и които следвате и до днес? – Маестро Крикор Четинян е моят идол, кумир, Бог на хоровата музика. Както искате го наречете. Но той е моят най-суров съдник. Да си „четинянка” означава висок професионален стандарт, естетика и безкомпромисност в работата. Нещо, което става все по-трудно, имайки предвид факта, че днес хоровото изкуство не е сред популярните. Крикор Четинян е човекът, който ме накара да повярвам, че мога да бъда диригент, че това е моето призвание.
