Драги приятелю на хоровата песен,
На 20.10.1975г. Студентският камерен хор при Висшият музикално-педагогически институт - Пловдив, изпълнява пред участниците в международния симпозиум в София 90-минутна програма с български песни. Тази дата се смята за рождена за хора, допринесъл за голямата популярност на българското хорово изкуство у нас и в чужбина (От 1980 година хорът се представя като Женски Камерен Хор при АМТИИ – град Пловдив).
От тази дата е изминал само един месец от направената първа репетиция. Нямаше речи, нямаше заповеди. Студентките не бяха задължени да пеят в хора. Поканата за този концерт беше едно спонтанно изразяване на интерес към новосъздадения хор. Някъде към края на същия месец получихме покана от СБК за участие в ежегодния фестивал
"Нова българска музика". На прегледа програмата ни бе приета наистина възторжено. Бяхме топло поздравени и от Васил Арнаудов, който ни съобщи, че ръководството на хоровия фестивал "Златната Диана“ - Ямбол, ни кани на участие. Негласно, доброто представяне на хора, бе най-добрата оценка за изключителната дисциплина на хористите и искрения им интерес към хоровото изкуство.
Следващата година бяхме поканени за празниците на хоровото изкуство в Пазарджик, където под диригентството на Константин Илиев, беше изпълнена за първи път "Менодрама" от Иван Спасов.
Скоро след това от Радио "София" ни бе предложено да запишем "Мехметьо" и "Два тъпана бият" от Иван Спасов. Този запис бе предоставен на ВВС - Лондон за участие в ежегодния конкурс "Нека народите пеят" и спечели първо място в класацията. Тези бързи успехи бяха плод на много и всеотдаен труд. Работата с хора ставаше все по-обемна.
Половин година след първия концерт в София поканих Александра Тороманова като хормайстор и клавирен съпровод. През дългите години съвместна работа се оказа, че единомислието и припокриването на критериите ни за съвършено изкуство, дава резултат за по-бързата и задълбочена подготовка на репертоара. Стремежът към съвършенство беше и причина за приемането на Диана Райчинова като певица хормайстор в хора.
Не бих искал да пропусна възможността да благодаря на Татеос Санджакян, когото бях поканил да акомпанира на "С песента и младостта" на Ив. Димов при участието В прегледа "Нова българска музика“. Това беше времето, котето хорът произвеждаше много продукция и многобройни участия в най-авторитетни български музикални форуми.
Първо задгранично турне на хора беше в Кишинев –Молдавия. От тук нататък последваха успешни изяви както България, така и в чужбина. В периода 1976-1983 г. хорът бе удостоен със златни медали и първи места в 8 международни хорови конкурси.
Веднага след това последваха авторитетни покани за: "Варшавска есен", "Пролетен музикален фестивал" - Будапеща, фестивал в Тел Авив, фландърски фестивал "Тангерен" - Белгия, "Гласовете на Европа" - Италия, Софийски музикални седмици, Първи световен хоров фестивал - Атланта - САЩ, Трети световен хоров симпозиум - Ванкувър – Канада, Първи Европейски хоров фестивал - Любляна - Словения, хоров фестивал в Атина -Гърция, Международен фестивал Бърно - Чехия, фестивал "Охридско лято", вечерен концерт, предаван на живо по Западногерманското радио, няколко фестивала във Франция. Да споменем за високата взискателност на публиката, между които слушатели бяха Пандерецки, Т. Брюнел. Д-р Брелекс и много други.
Пяхме на български, руски , немски, испански, италиански, френски, гръцки, английски, унгарски, чешки езици и иврит.
В множество концертни зали, катедрали, открити сцени в Европа, Америка и Азия, пред публика с най-различни предпочитания, бяхме изпълнители на около 100-на български песни, ораториални произведения от барока до наши дни. Броят на изпълнените от хора произведения у нас и в чужбина е наистина впечатляващ. Тази интензивна дейност беше изключително ценен помощник на бъдещите учители по музика, подготвящи се в академията. Преценете сами колко богата е била дейността на хората като прочетете репертоара му.
До 2002 година хорът е концертирал под ръководството на неговия основател и диригент Крикор Четинян. След тази дата, дейността се поема от Александра Тороманова.
Какъв е бил репертоарът? Въпрос, който е съществен както за изпълнителите, така и за слушателите. Те вероятно са открили, вплетени в по-леки и по-трудни партитури, етнически белези с тонално и разширено тонално мислене, с дисонатна и консонатна вертикала; с модална и хармонична характеристика, изпълнени на книжовен език или диалект.
На въпрос на журналист от Радио "София" на коя естетика съм привърженик, отговорих, че единствено валидна е естетиката на композитора.
Тези редове са от ръката на Крикор Четинян - по божия воля хоров диригент до края на земния си път.
