Пловдивското певческо дружество е създадено през 1896 г. от 18 ентусиазирани почитатели на музиката, които решават да създадат хор. През годините диригенти на Пловдивското певческо дружество са били Ангел Букорещлиев, Антон Цариградски, Емануил Манолов, Светослав Обретенов, Асен Диамандиев, Месру Мехмедов, Крикор Четинян, Никола Липов, Димитър Григоров.
През 1970 г. е именувано Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“. Крикор Четинян е диригент на Пловдивското певческо дружество от месец декември 1971 г.
През месец април 1972 г. ППД участва в декада на самодейното изкуство с отлично представяне, което окриля Крикор Четинян. Въпреки, че съставът на ППД е бил голям – около 100 души, но и изключително разнороден. Хористи са били ученици от Музикалното училище, студенти, лекари, икономисти, адвокати, певци от Пловдивската опера. ППД е поддържало смесен, дамски, мъжки и камерен хорови състави. През септември 1972 г. ППД организира серия от концерти в чужбина с пътуване с кораб по река Дунав и концерти в побратимени на Пловдив градове като Братислава, Будапеща, Виена. Това е бил единствения пловдивски състав, пътувал извън страната. През есента на 1972 г. вече Крикор Четинян е подбрал за ППД в изпълнението на изцяло нов репертоар, според неговите виждания и качествата на състава.
В началото на 1973 започва усиленото изучаване на новия репертоар. На 18-ти март 1973 г. хорът вече е достатъчно известен и поканен за концерт в София, зала България – Мартенски музикални празници. Залата тогава е побирала около 2000 души. На десния и левия балкон са застанали проф. Георги Димитров и проф. Петко Стайнов, а са присъствали също и най-известните български музикални дейци. При изпълнението на едно сложно произведение на Георги Димитров двама хористи грешат партията, точно в края. Крикор Четинян прекратява изпълнението и нарежда ново изпълнение. Хорът изпълнява пиесата прекрасно. На сцената слиза проф. Георги Димитров и просълзен признава, че никога не е слушал по-добро изпълнение на неговото произведение. Следват 10 мин. непрекъснати аплаузи и викове „Браво“ от възторжената публика.
При по-ранно пътуване на Четинян със Студентския камерен хор, той е има приятелски контакти с диригента на Музикалното училище Хелмут Васмут, от гр. Варбург, Западна Германия.
През 1973 се осъществява успешното едномесечното турне из Западна Германия, което освен концерти, включва и записи за медии като Радио Кьолн и др. Хорът започва да пътува редовно извън страната и да разнася хоровата слава на България. Похвалите започват да се сипят още от 1971 г. Ето две от тях:
„Когато констатирам, че ППД спада към най-съвършените международни хорове, това отговаря на моето най-дълбоко убеждение.“ Алфред Улф - Заместник-ректор на Виенската Консерватория.
„Голяма е радостта на всички, които обичат хоровото изкуство, че ППД тръгна по пътя на голямото изкуство – едно звучене, което подобява най-много на българската музикална душа.“ Георги Димитров – композитор, хоров диригент и педагог.
В края на 1973 г. започва усиленото изучаване на репертоар за участие в престижния световен международен хоров конкурс в гр. Ланголен, Великобритания, където дори само одобрението за участие е изключително престижно. В по-ранни години в конкурса са участвали само два български професионални хорови състава.
През юни 1974 г. хорът, в състав от над 100 души заминава за Ланголен. Хорът се представя с три състава – мъжки, дамски и смесен. Смесеният и Дамският хор печелят най-престижните първи награди „Златният дракон“, а мъжкият хор печели трета награда. Хорът носи на ръце своя диригент Крикор Четинян, окрилен от престижните отличия, възнаграждение за големите усилия. Хорът е единственият поканен от Радио ББС за записи, които се осъществяват тогава. Крикор Четинян с усърдие и усилия успява да извлече от всяка партия, от всеки хорист, това което е необходимо.
През 1974 г. част от хора, основно от студенти, заминава в Западна Германия за участие в Байройтски Вагнерови празници за месец и половина. Дотогава български състави не са участвали в престижното събитие. Крикор Четинян отново получава отлични отзиви, лично от наследник на Шуберт. Рецензиите в германския печат са повече от възторжени. Вестник Касише алгемайне от Касел пише:
„Концертът на българския хор „Ангел Букорещлиев“ показа най-висш художествен ранг. Хорът е прочут отдавна вече в Източна Европа с превъзходни певческо-технически качества“.
Още един цитат от вестник Бонер Рундшау от столицата Бон:
„В рамките на голямото си турне във ФРГ, българският хор „Ангел Букорещлиев“ съживи фестивала Бонско лято, това е хор на световно равнище, репертоарът му е много обширен, от мадригалите, до модерната музика. Голяма заслуга за този успех има диригентът Крикор Четинян. В българските песни на хор „Ангел Букорещлиев“ бяха застъпени всички регистри на модерното квазиинструментално хороводство за да се влее след това в съвсем реалистични звукови образи. Всичко това доказва една изпълнителска виртуозност, която действаше заслепяващо и увличащо.“
В протоколните бележки на международното жури в Ланголен четем:
„Прекрасен хор, с неизчерпаеми възможности. Тонът беше отлично овладян. Това е съвършен ансамбъл с прекрасно музициране. Женският състав е с брилянтни технически качества. Този български хор притежава чудесна гама на тона, който той овладява с голямо музикално майсторство.“
През 1975 г. Крикор Четинян вече е започнал работа като преподавател в Музикалната академия, но въпреки това отдава изключително време и внимание на ППД. Хорът разработва изцяло нов репертоар, включващ църковна музика от български композитори, което е било твърде смело начинание за онези години.
През 1976 г. следва ново турне в Западна Германия. По време на турнето вече е съобщено, че Крикор Четинян е одобрен за доцент в Музикалната академия. Продължава се с концерти в гр. Касел, различни църкви, като особено църковните
песнопения се харесват изключително много. Ето нов цитат от Касише алгемайне за гостуването на състава през 1976 г.: „Звуковият образ, създаден едновременно и с бравурност и с изключителна певческа дисциплина доказа звукова еднородност, каквато едва ли е чувана някога от един голям хор. Многотоналност, полиритмика, четвърттонови провиквания и шептене, това са нещата, които довеждат изпълнението до най-голямата съвършеност. Така че може да се твърди, че това постижение едва ли би могло да бъде надминато от друг хор. Защото тук безусловно беше постигната границата на въобще възможното за реализиране.“
През 1977 г. отново се разучава нов репертоар, а през 1978 г. следва турне в Съветския съюз. Изнесени са концерти при огромна посещаемост в Москва, Ленинград в големи зали като Залата на конгресите.
През 1979 г. следва ново турне в Западна Германия от края на август, до средата на октомври. Обикаля се Вестфалия, Рур, западната част на страната, Мюнхен, Нюрнберг. Изнасят се много концерти и записи в Германия. Вестниците и списанията в Германия излизат всеки ден с хвалебствени статии за хора.
През 1981 г. хорът е вече поканен да участва в Ланголен, Великобритания. Следва ново отлично представяне, овации и статии за Крикор Четинян.
Крикор Четинян вече е член на международните журита по най-престижните хорови фестивали – САЩ, Италия, Франция, Германия, Великобритания, Канада и т.н.
Четинян работи в ППД 14 години. Според хористите в ППД, в което диригенти са били светила като Ангел Букорещлиев, Асен Диамандиев и др., времето на Крикор Четинян е върхът на възможностите и постиженията. Годишно разучава и изпълнява между 33 и 38 пиеси – изключително богат репертоар.Това което е постигнато по негово време не е било постигано нито преди, нито след неговото ръководство.
През 1979 г. ППД подписва договор с тогавашната Държавна филхармония – Пловдив за творческо сътрудничество при изпълнение на кантатно-ораториални творби и така се слага началото на дейността на първия в България самодеен филхармоничен хор с ръководители двама забележителни диригенти, двама изключителни майстори и интерпретатори Добрин Петков и Крикор Четинян. Именно с този хор е осъществено премиерното изпълнение на „Жана Д’Арк на кладата“ през 1984 г.
